Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа E-Book

Благо Киров

• Herausgeber: Blago Kirov
• Sprache: Englisch

Veröffentlichungsjahr: 2014

Beschreibung

Тази книга ни запознава в детайли с всяка една от независимите държави в Европа (включително Русия). В информацията за страните има данни за институции, столица, национален флаг, площ, население, икономика (БВП на човек от населението, внос и износ, външен дълг, разходи за отбрана и т.н.). Всички статистически данни за икономиката и населението са осъвременени от 2014 г., което ги прави актуални. Стойност за справочната тежест на това издание притежават добре разработените исторически очерци за всяка европейска страна - от Праисторията до наши дни.

Leseprobe

Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа

Живата История, Volume 3

Blago Kirov

Published by Icon-m, 2014.

While every precaution has been taken in the preparation of this book, the publisher assumes no responsibility for errors or omissions, or for damages resulting from the use of the information contained herein.

DURJAVITE V EVROPA (BULGARIAN) - ДЪРЖАВИТЕ В ЕВРОПА

First edition. November 16, 2014.

Copyright © 2014 Blago Kirov.

Written by Blago Kirov.

10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

Also by Blago Kirov

Живата История

Тамплиерите - Tamplierite (Bulgarian)

Vladeteli I Dinastii (Bulgarian) - Владетели и Династии

Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа

Watch for more at Blago Kirov’s site.

Съдържание

Title Page

Copyright Page

Also By Blago Kirov

Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа

Вместо Увод

1. Дания

2. Швеция

3. Норвегия

4. Финландия

5. Исландия

6. Великобритания

7. Ирландия (Ейре)

8. Холандия

9. Белгия

10. Люксембург

11. Франция

12. Монако

13. Португалия

14. Испания

15. Андора

16. Италия

17. Сан Марино

18. Ватикан

19. Малта

20. Хърватия

21. Босна и Херцеговина

22. Сърбия

23. Черна гора

24. Косово

25. Албания

26. Гърция

27. Македония

28. България

29. Германия

30. Чехия

31. Австрия

32. Словения

33. Лихтенщайн

34. Швейцария

35. Естония

36. Латвия

37. Литва

38. Полша

39. Словакия

40. Унгария

41. Румъния

42. Молдова

43. Беларус

44. Украйна

45. Русия

Европейски съюз (ЕС)

Also By Blago Kirov

About the Author

About the Publisher

Durjavite V Evropa (Bulgarian) - Държавите в Европа

Blago Kirov 

––––––––

First Edition

Copyright © by Благо Киров

*****

Европа - Държавите в Европа

*****

Вместо Увод

Тази книга ни запознава в детайли с всяка една от независимите държави в Европа (включително Русия). В информацията за страните има данни за институции, столица, национален флаг, площ, население, икономика (БВП на човек от населението, внос и износ, външен дълг, разходи за отбрана и т.н.). Всички статистически данни за икономиката и населението са осъвременени от 2014 г., което ги прави актуални. Стойност за справочната тежест на това издание притежават добре разработените исторически очерци за всяка европейска страна - от Праисторията до наши дни.

––––––––

СЕВЕРНА ЕВРОПА

1. Дания

––––––––

Официално име: Кралство Дания

Столица: Копенхаген (1.174 млн. жит.)

Официален език: датски

Преобладаваща религия: протестантство

Територия: 43 094 кв. км.

Най-висока точка: 173 м

Отвъдморски територии: архипелаг Фере (1 400 кв. км; 48 000 жители); Гренландия (2 186 000 кв. км.; 55 000 жители).

Население: 5 655 000

Годишен естествен прираст: 0. 251%

Средна продължителност на живота: 78.63 години

Градско население: 87%

Разходи за образование: 7.8% от БВП

Парична единица: датска крона (100 йоре)

Брутен вътрешен продукт: 248.683 млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 44,325 $.

Разпределение: селско стопанство - 1.1%; промишленост – 22.8 %; услуги – 76.1 %.

Безработица: 4.2 %.

Население под линията на бедността: 12.1%

Износ: 99.37 млрд. $.

Внос: 90.83 млрд. $.

Външен дълг: 559.5 млрд. $.

Резерви във валута и злато: 76.65 млрд. $

Годишна инфлация: 2.6 %.

Военен бюджет: 1.3% от БВП

Държавно устройство и институции: Парламентарна монархия; кралят избира премиер, който отговаря пред Парламент (Фолкетинг) с 4-годишен мандат.

––––––––

Историята в дати: ІХ в. - викингите опустошават бреговете на Западна Европа и създават кралство в Източна Англия (Данлоу); Х в. - обединение на Дания и приемането на християнството; крал Кнуд Велики (1018-1035) обединява Дания, Англия и Норвегия;  крал Валдемар I Велики (1157-1182) започва нова военна експанзия; крал Валдемар ІІ (1202-1241) - апогей на датската феодална цивилизация; възкачването на шведския трон на Густав Ваза (1523) слага край на Калмарския съюз, обединяващ Шведската корона с тези на Дания и Норвегия;  през ХVІ в. се въвежда лутеранството, което през 1536 става основна религия; седемгодишната Северна война (1563-1570) изправя една срещу друга Швеция и Дания; по силата на договора от Роскилд (1658), Скания е присъдена на шведите; През 1660 се установява абсолютна кралска власт и тронът се предава по наследство (1665); при Фредерик ІV (1669-1730), в края на “Великата война на Севера”, Дания получава южната част от Шлезвиг (1720);  с договора от Киел (1814), Дания губи Норвегия, докато Шлезвиг и Холщайн се превръщат в лична собственост на Короната; по силата на споразумението от Виена (1864), победената Дания губи Шлезвиг, Холщайн, Лауенбург и Киел; по време на Първата световна война страната запазва неутралитет; Версайският договор връща на Дания (1920) северната част на Шлезвиг; през 1918 Исландия получава независимост, но остава свързана с Дания по силата на кралската власт до 1944 г.; опустошена от германците през 1940, Дания е освободена през 1945 г.; Дания се присъединява към Европейската икономическа общност през 1973 г.; през 1992, след референдум, Дания се обявява против споразумението от Маастрихт, но през 1993 нов референдум е спечелен за каузата на договора от Маастрихт.

2. Швеция

Официално име: Кралство Швеция

Столица: Стокхолм (1 279 000 жит.)

Официален език: шведски

Преобладаваща религия: протестантство

Територия: 449 964 кв. км.

Най-висока точка: 2 117 м при Кебнкейзе

Население: 9 088728

Годишен естествен прираст: 0.163%

Средна продължителност на живота: 81.07 години

Градско население: 85%

Разходи за образование: 6.6% от БВП

Парична единица: шведска крона

Брутен вътрешен продукт: 354.7  млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 39 100 $.

Разпределение: селско стопанство - 1.7%; промишленост – 26.1%; услуги – 72.2%

Безработица: 8.3%

Население под линията на бедността: няма данни

Износ: 162.6 млрд. $.

Внос: 158.6 млрд. $.

Външен дълг: 853.3  млрд. $.

Резерви във валута и злато: 47.29 млд. $.

Годишна инфлация: 1.4%

Военен бюджет: 1.5% от БВП

Държавно устройство и институции: Парламентарна монархия. Конституция: харта от 1975г. Символична кралска власт. Министър-председател, който отговаря пред Парламента. Народно събрание (Райхстаг), чиито мандат е 3 години.

––––––––

Историята в дати: През ІХ в. шведите се насочват към Източна Европа, където, познати като “варяги”, създават Киевското и Новгородското княжества и  участват в търговията между Балтика и Константинопол; покръстването на крал Улоф Скотконунг (1008);  “Светият” Ерик (1156-1160) предприема кръстоносен поход срещу финското кралство (1157); през 1164 е създадена архиепископията Упсала; през 1250 Биргер Ярл основава династията Фолкунг. Той избира за столица Стокхолм, уеднаквява законодателната система, развива търговията и присъединява Финландия към Швеция; през 1319 Норвегия също преминава към шведското кралство; през ХV в. начело на опозицията срещу датската хегемония застават Стюрите, които се обявяват за регенти на кралство Швеция; Густав Ваза изгонва датчаните от Швеция и слага край на Калмарския съюз (1523); Ваза отменя монопола на Ханзата и налага принципа на унаследяване на кралската корона (1544); 1524, Реформацията е наложена в Швеция по волята на краля, който отнема имуществото на Църквата (1527); Густав ІІ Адолф (1611-1632) дарява Швеция с кралска харта, а Райхстагът започва да действа като Парламент; Швеция извлича полза от сключения в Брьомсебро мир (1648), както и от Вестфалското споразумение (1648), по силата на които се превръща в господар на Балтийския регион; Карл Х Густав разбива датчаните и те са принудени да подпишат мирния договор в Роскилд (1658); Карл ХІ (1660-1697) налага в страната абсолютната монархия;  След въвличането й във войната на Севера (1700-1721), по времето на Карл ХІІ, Швеция губи позиции на първа сила в Балтика (споразуменията от Фредериксборг – 1720 и от Нистад – 1721); държавен преврат, осъществен от Густав ІІІ през 1771. С подкрепата на народа и армията, Густав ІІІ (1771-1792) управлява като прогресивен владетел. Враждебността на дворянството го принуждава да възстанови абсолютизма (1789); управлявайки страната под името крал Карл ХІV (1818-1844), френският маршал Бернадот води пацифистка политика на неутралитет; Оскар І (1844-1859), Карл ХV (1859-1872) и Оскар ІІ (1872-1907) продължават политиката на неутралитет; през 1905 Норвегия се отделя от Швеция; през 1920 Хиалмар Брантинг сформира първото социалистическо правителство на Швеция; по време на управлението на Густав V (1907-1950), а след него и на Густав ІV Адолф (1950-1973), страната се радва на небивал икономически възход; през 1946 страната влиза в ООН, през 1948 – в Европейския съюз, а през 1949 става членка на Съвета на Европа, но не се присъединява към НАТО и отказва членство в Общия пазар (1971); през 1992 Швеция ратифицира споразумението за създаването на Европейско икономическо пространство.

3. Норвегия

Официално име: Кралство Норвегия

Столица: Осло (548 617 жители)

Официален език: норвежки

Преобладаваща религия: протестантство.

Територия: 385 639 кв. км.

Най-висока точка: 2 470 м при Глитертинд (масив от Йотунхайм).

Население: 4 691 849

Годишен естествен прираст: 0.329 %

Средна продължителност на живота: 80.2 години

Градско население: 79%.

Разходи за образование: 6.8% от БВП

Парична единица: норвежка крона

Брутен вътрешен продукт: 255.3 млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 54 600 $.

Разпределение: селско стопанство - 2.1%; промишленост – 40.1%; услуги – 57.8%

Безработица: 3.6%

Население под линията на бедността: няма данни

Износ: 137 млрд. $.

Внос: 74.02 млрд. $.

Външен дълг: 2 232 млрд. $.

Резерви във валута и злато: 48.86 млрд. $.

Годишна инфлация: 2.4%

Военен бюджет: 1.9% от БВП

Държавно устройство и институции: Конституционна монархия. Конституция - харта от 1814 г. Символична кралска власт. Министър-председател, който отговаря пред Парламента (Стортинг), съставен от долна камара (Оделщинг) и горна камара (Лагтинг), с 4-годишен мандат.

––––––––

Историята в дати: през VІІІ-ІХ в. викинги извършват набези към британските острови Галия, Исландия и Гренландия; през същия период Норвегия прави първите опити за създаването на държавна организация;  крал Харалд І Хайерфагер (ок. 850-933) пръв успява да осъществи териториалното обединение на страната; Олав Тригвесон (995-1000) основава столицата Нидарос (997) и започва покръстване на поданиците си; продължител на делото му става Олав ІІ Харалдсон (1016-1030) (св. Олав); При Хаакон VІ Хааконсон (1217-1263) и сина му Магнус VІ Лагабьот (1263-1280) Норвегия се превръща в голяма и силна държава; създаване на търговската агенция в Берген, 1343; през 1349 черната чума вилнее из страната; Магнус VІІ Ериксон, син на Хаакон V Магнусон (1299-1319), става последователно крал на Норвегия (1319-1343) и на Швеция (1319-1363); на свой ред синът му, Хаакон VІ Магнусон, получава короната на Норвегия (1343-1380), жени се за Маргарита, дъщеря на краля на Дания, и наследникът им Олав V управлява Дания (1375) и Норвегия (1380); през 1387 Маргарита Датска, възвръща правата на съпруга си върху Швеция (1389) и обявява племенника си Ерик Померански за крал на трите кралства (1396), чието обединение е осъществено в Калмар през 1397; налагат се лутеранството (1547) и датският език; със споразумението от Киел (1814) Швеция принуждава Дания да й отстъпи Норвегия; през 1884 Йохан Свердруп успява да наложи парламентарната система в страната; през 1905 Норвегия се отделя от Швеция; лейбъристите идват на власт през 1935; през 1940 Норвегия е разрушена от германците, кралят и правителството отиват в Англия, в Осло властта преминава в ръцете на пронациста Кислинг; след освобождението (1945), лейбъристите отново се връщат в управлението; през 1949 Норвегия се присъединява към НАТО; през 1957 Олав V наследява короната от баща си Хаакон VІІ; през 1965 лейбъристите предават властта на коалицията от консерватори, либерали и земеделци; референдумът през 1972 насочва Норвегия към членство в Общия пазар; Лейбъристите отново на власт от 1973 до 1981 и от 1986 (с прекъсване от октомври 1989 до октомври 1990), начело с г-жа Блюндланд като министър-председател; през 1991 Харалд V наследява короната от баща си Олав V; През 1992 правителството ратифицира споразумението за създаването на Европейско икономическо пространство и депозира официално кандидатурата на Норвегия за членка на Европейския съюз.

4. Финландия

––––––––

Официално име: Република Финландия.

Столица: Хелзинки (1.107 млн. жители)

Национален празник: 5-ти юни, денят, в който през 1953 г. е приета Конституцията.

Официален език: фински и шведски

Преобладаваща религия: протестантство

Територия: 338 145 кв. км.

Най-висока точка: 821 м при вр. Палас в северната част на страната.

Население: 5 259 250

Годишен естествен прираст: 0.075 %.

Средна продължителност на живота: 79.27 години

Градско население: 85 %.

Разходи за образование: 5.9% от БВП

Парична единица: евро

Брутен нвътрешен продукт: 182,6 млрд. $.

Среден годишен доход на човек: 35 400 $.

Разпределение: селско стопанство - 2.6 %; промишленост – 29.1 %; услуги – 68.2 %.

Безработица: 8.4 %

Население под линията на бедността: неизвестно

Износ: 73.53 млрд. $.

Внос: 69.11 млрд. $.

Външен дълг: 370.8 млрд. $.

Резерви във валута и злато: 9.128 млрд. $.

Годишна инфлация: 1.2 %.

Военен бюджет: 2% от БВП

Държавно устройство и институции: Република от 1917 год. Конституция от 1919 год. Президент на Републиката с 6-годишен мандат на управление.

Народно събрание с 4-годишен мандат.

––––––––

Историята в дати: през 1157 кралят на Швеция Ерик ІХ, наречен Светият Ерик, предприема кръстоносен поход срещу Финландия и изгражда шведски колонии по бреговете на залива Ботни; през ХІІ и ХІІІ в. Финландия е ябълката на раздора между Швеция, Дания и русите от Новгород; през 1249 шведът Биргер Ярл преминава на финландска територия и издига крепости, с които успешно отблъсква руското нашествие, предвождано от Александър Невски; през 1323 Русия признава правото на Швеция на собственост върху Финландия; от 1362 представителите на Финландия участват в избора на шведския крал; през ХVІ в. страната търпи влиянието на лутеранската реформация; през 1550 Густав Ваза основава Хелзинки и предава херцогството на своя син Ян, при който през 1581 то се разраства; подписаният мир в Тейсине през 1595 определя източните граници на Финландия; през ХVІІ в. автономията на страната се ограничава, тя престава да функционира като голямо херцогство (1599) и благородниците й загубват националните си привилегии; опустошавана от армията на Петър Велики от 1710 до 1721, Финландия губи Карелия при подписването на мирния договор в Нистад (1721); през 1809 цар Александър І покорява Финландия и я превръща в голяма губерния от Руската империя; убийството на губернатора Бобриков през 1904; като реакция на революцията в Русия от 1917, Финландия обявява независимостта си; през 1920 СССР признава независимостта на република Финландия; в началото на Втората световна война, след героична битка с руснаците, Финландия е принудена да приеме условията на Сталин, който анексира Карелия; през 1941 Финландия застава на страната на Райха, срещу СССР; след подписването на мирния договор през 1947 страната провежда политика на сътрудничество със северните държави и добросъседски отношения със СССР; през 1982, след Кеконен, на власт идва Мауно Койвисто; поправка в Конституцията от 1987 изменя принципа на избор на президент на републиката – същият става полудиректен, т.е. обединява прякото и непряко гласуване; през 1989 Финландия става член на Съвета на Европа; след разпадането на СССР (1991) споразумението за сътрудничество от 1948 става нищожно и през 1992 страната подписва нови такива, но единствено с Русия; през януари 1995, след национален референдум, Финландия се присъединява към ЕС; през февруари 2000 е избрана първата жена-президент на Финландия, Тариа Налонен.